Custom Bg

Валери Иванов, инструктор по тайдзи: „Геройството е в съхранението, а не в разрухата“

Valery_taiji2

Не трябва да се конкурираме с другите, а със себе си

Как избрахте да се занимавате с тайдзи и капоейра, а не с друг тип практики или спортове? Какво у тях отключи любопитството Ви, кое запали искрата?

Винаги ми се е струвало някак тайнствено познанието за бойните изкуства. Още като дете вярвах, че тяхното изучаване не е само резултат от създадени навици и тренирано тяло в резултат на много повторения. Разбира се, всяко дете се прехласва по супергерои, на които иска да подражава.

Мина дълго време преди да намеря своето тайдзи и да разбера, че геройството не е свързано с бойните изкуства, с победата, с разрухата, а по-скоро с оцеляването, със съхранението и поддържането на живота. Винаги са ме занимавали вътрешните и енергийни аспекти на практиката, както и тяхното философско съдържание и смисъл.

Винаги е било трудно човек да достигне до истински учител, но когато това се случи е прекрасно. 

Така че за искра би могло да се говори само по отношение на капоейра. Началото на моето търсене в капоейра започна от чисто любопиство. Вече имах майсторска степен и признание в китайските бойни изкуства. Беше ми интересно дали онова, което бях намерил там присъства и в капоейра – нещо толкова екзотично и далечно от тях. Бях убеден предварително, че основите на всички бойни изкуства са едни и същи, защото са свързани с човека и неговото тяло, неговата психика и възможности. Капоейра значително разшири погледа ми за света изобщо.

Средата, в която капоейра се е развивала, е много различна – многокултурна, мултинационална и екпресивна, тя е екстровертна. Това, че успявам да разбирам и двете, достигайки до техните основи, които не са противоречиви, ми донесе прякора в капоейра – Alchimista, по заглавието на едноименния роман на Паулу Коелю – „Алхимикът“.

Какво е специфично за изкуството на движенията, произхождащо от Древен Китай, съответно и за бразилското бойно изкуство? Има ли допирни точки помежду им? Може ли да се каже, че по някакъв начин се допълват?

Тайдзи представлява границата между нашия вътрешен свят и външния свят, с който непрекъснато си взаимодействаме. Ние създаваме и променяме себе си непрекъснато, и то именно на границата между тези два свята, които определят нашето съществуване.

Да намерим баланса винаги е било предизвикателство. От него зависи дали взаимодействието ни с всичко около и вътре в нас ни съхранява, или ни разрушава.

Нашето аз, нашето тяло, жизненост, емоции и мисли. Усилията и посоката, в която практиката се насочва, са по-скоро към това как да възприемаме, да разбираме и да си служим с влиянието на различните сили, с които непрекъснато си взаимодействаме. В този смисъл всички практики имат своите допирни точки.

Разбира се, хората имат различна емоционалност, културни различия, физически възможности и подготовка, така че всеки избира онова, което би допуснал за най-добро за себе си. За мен всякакъв вид практика зависи и от подхода на учителя към нея. Той може да бъде както причината да се влюбиш в една практика, така и причината никога да не искаш да се върнеш към нея. При мен често се случва хората да пробват едно, второ или трето преди да се насочат към някоя практика за по-дълъг период от време. Смятам, че това е истинският начин да намериш онова, което харесваш и ти носи радост.

Valery_taiji

Смята се, че тайдзи укрепва и лекува тялото и душата, успокоява и концентрира ума, повишава гъвкавостта и мускулния тонус на тялото. Ползите от капоейра обаче като че ли не са толкова добре известни. Бихте ли очертали основните от тях?

Капоейра носи своите корени в Африка и Бразилия. Тя носи силен експресивен и танцувален момент в движенията си. Обикновено те се практикуват на фона на музика, изпълнявана от самите капоейристи. Традицията се пренася посредством песни и ритуал, които създават средата, в която капоейра се практикува. Капоейра е емоционално изразителна и социално активна в своето общуване. За нея трябва да има група, среда и общност. Капоейра се е развивала в доста различна социална действителност, тя е познала робството и мизерията – трудно би могла да се гордее с елитарност. Тази елитарност обаче винаги е била характерна за практикуването на тайдзи, което днес се определя като един от венците на хилядолетната китайска цивилизация и култура.

За разлика от капоейра, обучението в практиката на тайдзи е далеч по-интровертно насочено. Разбира се, и двете могат да се практикуват в индивидуални занимания и водят до лично усъвършенстване. Разбирането на това доколко си овладял изкуствата се случва при неговото споделяне и взаимодействие с партньор. Човешкото тяло, енергия, емоционалност и мисловност са едни и същи, а бойните изкуства имат цялостен подход към разбиране, поддържане и ползване на тези ресурси в света, в който съществуваме и се развиваме.

Какви качества е необходимо да притежава човек, за да се занимава с тайдзи или с капоейра? Какви качества ще развие, когато се отдаде на тези практики?

Предварителна подготовка не е необходима както за практикуване на тайдзи, така и за капоейра. Човек започва винаги и без изключение от мястото, където се намира в момента. Той не може да бъде различен. Ако се опитва да бъде не това, което е, то тялото му винаги го връща в реалността. Налага се да заменим нашите илюзии и представи с истински възможности и способности. Обучението е насочено по начин, при който неусетно и плавно разширяваме тези възможности и се научаваме да ги виждаме, разбираме и използваме.

Всеки се развива и напредва със своите темпове и стъпки, сравнявайки се със самия себе си и със своите собствени постижения, а не състезавайки се или конкурирайки се с другите. Учи се да използва своите действителни ресурси и способности по реалистичен начин като открива възможностите, които взаимодействието с другите му предоставят.

Така в пълна степен можеш да се докоснеш, да развиеш и да се научиш да ползваш своя потенциал – физически, емоционален, интелектуален и... духовен.

Какво бихте казали на хората, които не знаят какво да очакват от тези практики? Как бихте ги предизвикали да се сблъскат с нещо ново и непознато, да излязат от зоната си на комфорт?

Обикновено хората определят зоната си на комфорт като удобен навик, при който биха могли да отпуснат ежедневното напрежение и да си починат от него. Те биха искали да се забавляват и да релаксират по начин, който разтоварва ежедневния стрес и притеснения за поддържане на успеха, за преодоляване на трудности и намиране на незабавни решения за наболели проблеми. При това обикновено заменяме едно напрежение с друго, при което предходното се освобождава. Но това освобождаване никога не е пълноценно и последното винаги остава.

Моето разбиране е, че практиката на тези изкуства трябва да бъде забавление, в което напрежението се разтваря и остава само ведрото и свободно усещане за радостта от изживяването. Така тази практика е възможно да се превърне в среда, в която да се върне свежестта, младостта и красотата на живота. За методите на обучение в бойните изкуства често се използва термина „игра”. И то по начина, по който се случва играта на малките деца, които просто се забавляват с всичко около тях, потънали в безгрижие и независими от ограниченията на времето и пространството. Това е една друга зона на комфорт, която отдавна сме забравили и не знаем как да възстановим, или ни е трудно да го правим. А предизвикателството е просто да пробваш. Като нов сладкиш, който опитваш без да знаеш какви са неговите съставки и подобрители.

Въпросите зададе Десислава Пътева

Снимки: Личен архив

 

Актуалния график с всички активности в спортната зала можете да намерите тук.

Назад